ак да вземеш телефонния й номер?
Ако някога си искал от непозната, за сега, жена, да ти даде телефонния си
номер, вероятно си забелязал един интересен феномен. В случай на отказ
много малко жени казват направо: “не”. Вместо това те казват всичко, за
което се сетите, освен:”да”.
Интересно ще ми е, ако ти си някакво изключение от правилата и никога
през живота си не си чувал отговор от сорта на:
- Извинявай, но нямам телефон.
- По-добре ти ми дай телефона си и аз сама ще ти позвъня.
- Разбира се 123-45-67.
Разбирай това така: ако веднага не си получил от жената положителна
реакция, когато си поискал телефонния й номер, значи имаш проблем.
Да даде домашния си телефонен номер за жената означава да позволи на
някой да направи съществена крачка към навлизане в личния й живот;
нормално е тя да се опита да не ти даде такава възможност, ако само
едва-едва се е заинтригувала от теб.
Ако някога си искал от непозната, за сега, жена, да ти даде телефонния си
номер, вероятно си забелязал един интересен феномен. В случай на отказ
много малко жени казват направо: “не”. Вместо това те казват всичко, за
което се сетите, освен:”да”.
Интересно ще ми е, ако ти си някакво изключение от правилата и никога
през живота си не си чувал отговор от сорта на:
- Извинявай, но нямам телефон.
- По-добре ти ми дай телефона си и аз сама ще ти позвъня.
- Разбира се 123-45-67.
Разбирай това така: ако веднага не си получил от жената положителна
реакция, когато си поискал телефонния й номер, значи имаш проблем.
Да даде домашния си телефонен номер за жената означава да позволи на
някой да направи съществена крачка към навлизане в личния й живот;
нормално е тя да се опита да не ти даде такава възможност, ако само
едва-едва се е заинтригувала от теб.
Продължение... Добави коментар
Как да си уговорим среща?
Да предположим, че си успял да привлечеш вниманието на приемливо
момиче. Какво да правиш по-нататък.
По принцип тук има два стила на поведение.
Първият стил е да получиш номера на телефона, да почакаш няколко дни
или седмица, след това да позвъниш и да поканиш момичето на среща.
Вторият стил: да заведеш момичето на интимна среща незабавно и
колкото по-бързо, толкова по-добре. Тоест – ако не успееш да я поканиш
на среща още днес вечерта, то веднага на място се уговори за среща в
друго време. Но да е сигурно.
Като се изхожда от богатия мъжки жизнен опит, може да се направи извод,
че и двата метода работят, просто всеки от тях има своите преимущества и
недостатъци.
За предпочитане все пак е методът за уговаряне на среща веднага и ето
защо.
Практически всяка от многото жени, които не са планирали нищо за днес,
ще бъде съгласна да дойде с теб днес вечерта, разбира се, ако й направиш
достатъчно интересно и вълнуващо предложение.
Плюс това, за жената винаги има нещо много вълнуващо и романтично в
това, да отиде някъде импулсивно с тайнствен (но изглеждащ безопасно)
непознат, с който току-що се е запознала. Такава импулсивност създава
особен род атмосфера – “обикновено не правя такива неща, но сега всичко
е възможно” – която много помага да се превключи жената на правилната
(от наша гледна точка) вълна и да я накараме да прави това, което тя
обикновено не прави.
Да предположим, че си успял да привлечеш вниманието на приемливо
момиче. Какво да правиш по-нататък.
По принцип тук има два стила на поведение.
Първият стил е да получиш номера на телефона, да почакаш няколко дни
или седмица, след това да позвъниш и да поканиш момичето на среща.
Вторият стил: да заведеш момичето на интимна среща незабавно и
колкото по-бързо, толкова по-добре. Тоест – ако не успееш да я поканиш
на среща още днес вечерта, то веднага на място се уговори за среща в
друго време. Но да е сигурно.
Като се изхожда от богатия мъжки жизнен опит, може да се направи извод,
че и двата метода работят, просто всеки от тях има своите преимущества и
недостатъци.
За предпочитане все пак е методът за уговаряне на среща веднага и ето
защо.
Практически всяка от многото жени, които не са планирали нищо за днес,
ще бъде съгласна да дойде с теб днес вечерта, разбира се, ако й направиш
достатъчно интересно и вълнуващо предложение.
Плюс това, за жената винаги има нещо много вълнуващо и романтично в
това, да отиде някъде импулсивно с тайнствен (но изглеждащ безопасно)
непознат, с който току-що се е запознала. Такава импулсивност създава
особен род атмосфера – “обикновено не правя такива неща, но сега всичко
е възможно” – която много помага да се превключи жената на правилната
(от наша гледна точка) вълна и да я накараме да прави това, което тя
обикновено не прави.
Мислех, че бях влюбен
Мъжете имат повече проблеми от жените.
Преди всичко им се налага да търпят
съществуването на жените.
Франсуаз Саган
Казват, че на Запад продавачите на коли често използват следния трик:
Когато на клиента вече са показали автомобила, договорили са цената, но
клиентът още не е решил окончателно да подпише договор за покупката,
ето какво прави продавачът.
Той взима напечатания договор за покупка и казва: “Вижте, страхувам се,
че съм сгрешил... Вероятно тази кола не е подходяща за Вас. Нека
забравим за какво сме говорили”. И започва да къса ъгъла на бланката на
договора...
Разбира се, това предизвиква у купувача обратен ефект и той започва да
убеждава продавача, че всъщност тази кола е подходяща и иска да я
купи....
По този начин, като поема ролята на “съпротивляващия се”, продавачът се
отдръпва настрана, поставя купувача на мястото на продавача и сега вече
купувачът убеждава продавача, че всъщност тази кола е подходяща.
Може продавачът да удари на чест, като каже:”Да! Страхувам се, че
наистина не можете да си позволите тази кола”.
С термините на НЛП може да се каже, че тук се използва естествената
“полярна реакция” на клиента.
Тази реакция се състои в това, че ние сме свикнали да смятаме за ценно
това, което демонстративно ни отнемат и сме склонни да се откажем от
това, което твърде настойчиво ни натрапват.
Приложен към съблазняването, този модел работи по следния начин:
ти казваш на жената, че погрешно си мислил, че си бил влюбен в нея, но
сега разбираш, че това е било грешка, глупост и нищо не се получава.
Мъжете имат повече проблеми от жените.
Преди всичко им се налага да търпят
съществуването на жените.
Франсуаз Саган
Казват, че на Запад продавачите на коли често използват следния трик:
Когато на клиента вече са показали автомобила, договорили са цената, но
клиентът още не е решил окончателно да подпише договор за покупката,
ето какво прави продавачът.
Той взима напечатания договор за покупка и казва: “Вижте, страхувам се,
че съм сгрешил... Вероятно тази кола не е подходяща за Вас. Нека
забравим за какво сме говорили”. И започва да къса ъгъла на бланката на
договора...
Разбира се, това предизвиква у купувача обратен ефект и той започва да
убеждава продавача, че всъщност тази кола е подходяща и иска да я
купи....
По този начин, като поема ролята на “съпротивляващия се”, продавачът се
отдръпва настрана, поставя купувача на мястото на продавача и сега вече
купувачът убеждава продавача, че всъщност тази кола е подходяща.
Може продавачът да удари на чест, като каже:”Да! Страхувам се, че
наистина не можете да си позволите тази кола”.
С термините на НЛП може да се каже, че тук се използва естествената
“полярна реакция” на клиента.
Тази реакция се състои в това, че ние сме свикнали да смятаме за ценно
това, което демонстративно ни отнемат и сме склонни да се откажем от
това, което твърде настойчиво ни натрапват.
Приложен към съблазняването, този модел работи по следния начин:
ти казваш на жената, че погрешно си мислил, че си бил влюбен в нея, но
сега разбираш, че това е било грешка, глупост и нищо не се получава.
Ринсуинд потрепера. Естествено, той не беше атеист, на Диска боговете
се разправяха жестоко с атеистите. В редките случаи, когато му бяха
оставали малко дребни пари, винаги се бе постаравал да хвърли някоя и друга
монета в ковчежето на някой храм, някъде където и да било, воден от
принципа, че човек има нужда от всички приятели, които може да събере. И по
принцип той не безпокоеше боговете и се надяваше че и боговете няма да го
безпокоят. Животът и без това беше толкова сложен!
Както и да е, имаше две божества, които наистина бяха ужасяващи.
Останалите обикновено представляваха само един вид по-големи хора, със
слабост към виното, войните и разврата. Но Съдбата и Дамата смразяваха
кръвта.
В Квартала на Боговете, в Анкх-Морпорк, Съдбата имаше малък, богат,
мрачен храм, където в тъмните нощи изпити поклонници с хлътнали очи се
събираха за предопределените си и съвсем безсмислени ритуали. В чест на
Дамата нямаше никакви храмове, макар че може да се каже - тя беше
най-могъщата богиня в цялата история на Мирозданието. Няколко от по-смелите
членове на Комарджийската Гилдия бяха опитали веднъж някаква форма на
богопочитане в най-затънтените килии на жилищата на Гилдията, и в резултат
на това всичките бяха убити, умряха от бедност, или от най-обикновена смърт
в рамките на една единствена седмица. Тя беше Богинята, Която Не Трябва Да
Се Назовава; тези, които я търсеха, никога не я намираха, и въпреки това се
знаеше, че идва на помощ на тези, които са в най-голяма нужда. Но все пак,
понякога и не го правеше. Такава си беше. Не обичаше звъна на молитвената
броеница, но пък я привличаше тракането на зарове. Нито един човек не
знаеше как изглежда Тя, макар че често се случваше някой, който залага
живота си на карта, да вдигне раздадените му карти и да се окаже очи в очи
с Нея. Естествено, понякога му се разминаваше. Сред всички богове Тя беше
едновременно и най-ухажваната, и най-проклинатата.
се разправяха жестоко с атеистите. В редките случаи, когато му бяха
оставали малко дребни пари, винаги се бе постаравал да хвърли някоя и друга
монета в ковчежето на някой храм, някъде където и да било, воден от
принципа, че човек има нужда от всички приятели, които може да събере. И по
принцип той не безпокоеше боговете и се надяваше че и боговете няма да го
безпокоят. Животът и без това беше толкова сложен!
Както и да е, имаше две божества, които наистина бяха ужасяващи.
Останалите обикновено представляваха само един вид по-големи хора, със
слабост към виното, войните и разврата. Но Съдбата и Дамата смразяваха
кръвта.
В Квартала на Боговете, в Анкх-Морпорк, Съдбата имаше малък, богат,
мрачен храм, където в тъмните нощи изпити поклонници с хлътнали очи се
събираха за предопределените си и съвсем безсмислени ритуали. В чест на
Дамата нямаше никакви храмове, макар че може да се каже - тя беше
най-могъщата богиня в цялата история на Мирозданието. Няколко от по-смелите
членове на Комарджийската Гилдия бяха опитали веднъж някаква форма на
богопочитане в най-затънтените килии на жилищата на Гилдията, и в резултат
на това всичките бяха убити, умряха от бедност, или от най-обикновена смърт
в рамките на една единствена седмица. Тя беше Богинята, Която Не Трябва Да
Се Назовава; тези, които я търсеха, никога не я намираха, и въпреки това се
знаеше, че идва на помощ на тези, които са в най-голяма нужда. Но все пак,
понякога и не го правеше. Такава си беше. Не обичаше звъна на молитвената
броеница, но пък я привличаше тракането на зарове. Нито един човек не
знаеше как изглежда Тя, макар че често се случваше някой, който залага
живота си на карта, да вдигне раздадените му карти и да се окаже очи в очи
с Нея. Естествено, понякога му се разминаваше. Сред всички богове Тя беше
едновременно и най-ухажваната, и най-проклинатата.
Скоро едно малко петънце на Ръба на Света се превърна в островче или в
скала, кацнала така опасно на повърхността, че водите на водопада се
завъртаха шеметно около нея преди началото на дългото си падане. На нея бе
построена наколна колиба и Ринсуинд видя, че най-горното въже на Обиколната
Ограда се изкачваше по скалистия остров през поредица метални колове и в
действителност влизаше в колибата през малко кръгло прозорче. По-късно
научи, че това е така, за да може тралът да бъде предупреден за идването на
какъвто и да било плавателен съд по неговата отсечка от Обиколната Ограда.
Това ставаше посредством цял куп последователно наредени малки бронзови
звънчета, внимателно прикрепени към въжето.
В централната част на острова от необработено дърво бе построена
груба, плаваща ограда. Тя се състоеше от няколко стари, негодни кораба и
голямо количество свободно носещо се по водата дърво под формата на талпи,
греди и даже цели дървесни стволове, по някои от които още растяха зелени
листа. На такова малко разстояние от Края, Магичното поле на Диска беше
толкова интензивно, че от само себе си се освобождаваше сурова илюзия, а
едновременно с това през всичко проблясваше мъглива корона.
С няколко последни скърцащи тласъка лодката се плъзна срещу малък
наколен кей. Щом тя се заземи и образува електрическа верига, Ринсуинд
долови всички познати усещания, характерни за огромно свръхестествено
излъчване - маслено, синкаво на вкус и с мирис на тенеке. Навсякъде около
тях лепкаво и безшумно в света валеше чиста, нефокусирана магия.
Магьосникът и Двуцветко се покатериха по дъските и чак тогава, за
първи път, Ринсуинд видя трола.
Той въобще не беше толкова страшен, колкото си го беше представял.
- Хм - обади се след малко въображението му.
скала, кацнала така опасно на повърхността, че водите на водопада се
завъртаха шеметно около нея преди началото на дългото си падане. На нея бе
построена наколна колиба и Ринсуинд видя, че най-горното въже на Обиколната
Ограда се изкачваше по скалистия остров през поредица метални колове и в
действителност влизаше в колибата през малко кръгло прозорче. По-късно
научи, че това е така, за да може тралът да бъде предупреден за идването на
какъвто и да било плавателен съд по неговата отсечка от Обиколната Ограда.
Това ставаше посредством цял куп последователно наредени малки бронзови
звънчета, внимателно прикрепени към въжето.
В централната част на острова от необработено дърво бе построена
груба, плаваща ограда. Тя се състоеше от няколко стари, негодни кораба и
голямо количество свободно носещо се по водата дърво под формата на талпи,
греди и даже цели дървесни стволове, по някои от които още растяха зелени
листа. На такова малко разстояние от Края, Магичното поле на Диска беше
толкова интензивно, че от само себе си се освобождаваше сурова илюзия, а
едновременно с това през всичко проблясваше мъглива корона.
С няколко последни скърцащи тласъка лодката се плъзна срещу малък
наколен кей. Щом тя се заземи и образува електрическа верига, Ринсуинд
долови всички познати усещания, характерни за огромно свръхестествено
излъчване - маслено, синкаво на вкус и с мирис на тенеке. Навсякъде около
тях лепкаво и безшумно в света валеше чиста, нефокусирана магия.
Магьосникът и Двуцветко се покатериха по дъските и чак тогава, за
първи път, Ринсуинд видя трола.
Той въобще не беше толкова страшен, колкото си го беше представял.
- Хм - обади се след малко въображението му.
Как да преодолееш съпротивата
“Ако мъничко ми провърви, някога ще
разбера, защо хората така ги мъчат
проблемите със секса. Мен лично това ме
вълнува не повече от чистенето на обувките.”
Мерилин Монро
Всеки от нас се е сблъсквал с това безсмислено понятие “уважаване
правото на жената да откаже” на ухажването. Но имайте предвид, че много
често женското “не” се използва само за свързване между думите и нищо
не означава.
Веднъж, например, то може да означава – не искам да изглеждам лесна.
Може понякога дори да го чуете: “Аз да не струвам пет пари”. В такива
случаи можете да възразите: “Тогава ще доплатя”.
Може обаче да означава и: “Не съм сигурна, че искам точно сега и точно с
този партньор”.
Или пък: “Страхувам се от секса”.
Каквото и да означава във всеки конкретен случай, в природата
съществуват само два най-лоши начина на поведение, които в никакъв
случай не трябва да избираме, ако сме решили да ликвидираме
съпротивата на жената.
А тези два неприемливи начина са:
“Ако мъничко ми провърви, някога ще
разбера, защо хората така ги мъчат
проблемите със секса. Мен лично това ме
вълнува не повече от чистенето на обувките.”
Мерилин Монро
Всеки от нас се е сблъсквал с това безсмислено понятие “уважаване
правото на жената да откаже” на ухажването. Но имайте предвид, че много
често женското “не” се използва само за свързване между думите и нищо
не означава.
Веднъж, например, то може да означава – не искам да изглеждам лесна.
Може понякога дори да го чуете: “Аз да не струвам пет пари”. В такива
случаи можете да възразите: “Тогава ще доплатя”.
Може обаче да означава и: “Не съм сигурна, че искам точно сега и точно с
този партньор”.
Или пък: “Страхувам се от секса”.
Каквото и да означава във всеки конкретен случай, в природата
съществуват само два най-лоши начина на поведение, които в никакъв
случай не трябва да избираме, ако сме решили да ликвидираме
съпротивата на жената.
А тези два неприемливи начина са:
Номерът не стана. Лиартес накара дракона си да се приземи на тревата
недалеч от там и небрежно слезе от него. Драконът прибра криле плътно до
тялото си и пъхна глава в зеления шубрак, а господарят му се облегна на
едно дърво и си заподсвирква беззвучно.
- Мога да те изпепеля - след малко каза Лиартес.
Храстите не трепнаха.
- Да не би да си в зелениката, ей-там?
Зелениката се превърна в буйно кълбо пламъци.
- Сигурен съм, че виждам нещо да се движи в тези папрати.
Папратите се превърнаха в жалки скелети от бяла пепел.
- Само удължаваш нещата, варварино. Защо не се предадеш? Изгорил съм
много хора, изобщо не боли. - говореше Лиартес и гледаше настрани към
храстите.
Драконът продължи нататък през горичката, като превръщаше в пепел
всеки наподобяващ варварина храст или туфа папрати. Лиартес извади сабята
си и зачака.
Хран скочи от едно дърво и се втурна да бяга. Зад него драконът ревеше
и мачкаше шубраците, докато се опитваше да се обърне, но варваринът тичаше,
тичаше, с поглед, прикован в Лиартес, и с един сух клон в ръце.
Не е широко известен факт, но е истина, че двуногите създания
обикновено побеждават четириногите на късо разстояние поради простата
причина, че четириногите губят време, докато си подредят краката. Хран чу
дращенето на нокти зад гърба си, след което нещо се бухна в земята със
страхотен трясък. Драконът беше разперил крилете си наполовина и се
опитваше да полети.
Хран се хвърли върху драконовия повелител, но в същия миг сабята на
Лиартес изскочи неочаквано гадно. Клонът я посрещна. После Хран се сблъска
с него и двамата мъже се проснаха на земята.
Драконът изрева.
недалеч от там и небрежно слезе от него. Драконът прибра криле плътно до
тялото си и пъхна глава в зеления шубрак, а господарят му се облегна на
едно дърво и си заподсвирква беззвучно.
- Мога да те изпепеля - след малко каза Лиартес.
Храстите не трепнаха.
- Да не би да си в зелениката, ей-там?
Зелениката се превърна в буйно кълбо пламъци.
- Сигурен съм, че виждам нещо да се движи в тези папрати.
Папратите се превърнаха в жалки скелети от бяла пепел.
- Само удължаваш нещата, варварино. Защо не се предадеш? Изгорил съм
много хора, изобщо не боли. - говореше Лиартес и гледаше настрани към
храстите.
Драконът продължи нататък през горичката, като превръщаше в пепел
всеки наподобяващ варварина храст или туфа папрати. Лиартес извади сабята
си и зачака.
Хран скочи от едно дърво и се втурна да бяга. Зад него драконът ревеше
и мачкаше шубраците, докато се опитваше да се обърне, но варваринът тичаше,
тичаше, с поглед, прикован в Лиартес, и с един сух клон в ръце.
Не е широко известен факт, но е истина, че двуногите създания
обикновено побеждават четириногите на късо разстояние поради простата
причина, че четириногите губят време, докато си подредят краката. Хран чу
дращенето на нокти зад гърба си, след което нещо се бухна в земята със
страхотен трясък. Драконът беше разперил крилете си наполовина и се
опитваше да полети.
Хран се хвърли върху драконовия повелител, но в същия миг сабята на
Лиартес изскочи неочаквано гадно. Клонът я посрещна. После Хран се сблъска
с него и двамата мъже се проснаха на земята.
Драконът изрева.
Трансови думи
(Или ключ към сърцето)
Уви, в живота всичко се извършва без репетиции.
Ана Герман
За да установим ефективен контакт, за нас е важно да открием тези от
думите, които момичето ползва, за да назове само за себе си
интересуващите я неща и понятия.
Това ще бъдат така наречените “магически” или “трансови” думи, които ще
накарат момичето да се съгласи с всичко, когато ги чуе – именно поради
факта, че подсъзнателно ще й се струва, че говори самата тя.
Тази методика с право мога да нарека “ключ към сърцето”.
Това е лесно за възприемане – трябва да се говори на език, който е ясен и
достъпен. Може да се приведат множество примери, когато само поради
избора на неуместни и неправилни думи, хората се провалят в търсенето
на съгласие.
И още нещо – много важно, което отдавна използват уличните продавачи:
те винаги започват фразата си с последните думи на потенциалния
купувач.
За да можеш да въвеждаш такива фрази, е добре да използваш следната
тактика:
Можеш да кажеш на момичето нещо от сорта: “Ти знаеш, че за да се
запознаеш по-отблизо с човек, обикновено го питаш какво прави, какво
обича. Но на мен това не ми се струва толкова интересно. Не защото не ми
е интересно да разбера къде работиш (учиш), а защото ми е далеч по-
интересно да разбера, какво е най-важното и интересното в твоя живот
според теб. Какви проблеми се налага да решаваш, какво ти се налага да
правиш за това...
(Или ключ към сърцето)
Уви, в живота всичко се извършва без репетиции.
Ана Герман
За да установим ефективен контакт, за нас е важно да открием тези от
думите, които момичето ползва, за да назове само за себе си
интересуващите я неща и понятия.
Това ще бъдат така наречените “магически” или “трансови” думи, които ще
накарат момичето да се съгласи с всичко, когато ги чуе – именно поради
факта, че подсъзнателно ще й се струва, че говори самата тя.
Тази методика с право мога да нарека “ключ към сърцето”.
Това е лесно за възприемане – трябва да се говори на език, който е ясен и
достъпен. Може да се приведат множество примери, когато само поради
избора на неуместни и неправилни думи, хората се провалят в търсенето
на съгласие.
И още нещо – много важно, което отдавна използват уличните продавачи:
те винаги започват фразата си с последните думи на потенциалния
купувач.
За да можеш да въвеждаш такива фрази, е добре да използваш следната
тактика:
Можеш да кажеш на момичето нещо от сорта: “Ти знаеш, че за да се
запознаеш по-отблизо с човек, обикновено го питаш какво прави, какво
обича. Но на мен това не ми се струва толкова интересно. Не защото не ми
е интересно да разбера къде работиш (учиш), а защото ми е далеч по-
интересно да разбера, какво е най-важното и интересното в твоя живот
според теб. Какви проблеми се налага да решаваш, какво ти се налага да
правиш за това...
Псефа се подготви за откъсването си от земята с няколко разтърсващи
прешлените подскока. На края на последния от тях, мощните криле шумно се
разтвориха и се разпериха с трясък, който разтърси дърветата.
А след това, с няколко плавни тласъка, земята изостана назад и
изчезна. Изведнъж Псефа започна да се издига грациозно, докато следобедното
слънце се разпръсваше по крилете му, които все още представляваха само лек
златен слой. Ринсуинд направи фаталната грешка да погледне надолу и усети,
че гледа през дракона към върховете на дърветата под него. И още по-надолу.
При тази гледка стомахът му се сви на топка.
Не беше кой знае колко по-добре като си затвори очите, защото това
даваше пълна свобода на въображението му. Той прие компромисното решение да
гледа неизменно в една точка по средата на далечното разстояние, където
голите бърда и гората се сливаха и можеше да бъдат съзерцавани почти
небрежно.
Вятърът го дърпаше. К!сдра се извърна и изкрещя в ухото му:
- Виж Уирмбърг!
Ринсуинд бавно обърна глава, като внимаваше Кринг да продължи да
кротува върху драконовия гръб. Очите му, насочени в указаната посока,
съзряха невъзможно обърнатата планина, която стърчеше от гъсто залесената
долина съвсем като тромпет от каца с мъх.
прешлените подскока. На края на последния от тях, мощните криле шумно се
разтвориха и се разпериха с трясък, който разтърси дърветата.
А след това, с няколко плавни тласъка, земята изостана назад и
изчезна. Изведнъж Псефа започна да се издига грациозно, докато следобедното
слънце се разпръсваше по крилете му, които все още представляваха само лек
златен слой. Ринсуинд направи фаталната грешка да погледне надолу и усети,
че гледа през дракона към върховете на дърветата под него. И още по-надолу.
При тази гледка стомахът му се сви на топка.
Не беше кой знае колко по-добре като си затвори очите, защото това
даваше пълна свобода на въображението му. Той прие компромисното решение да
гледа неизменно в една точка по средата на далечното разстояние, където
голите бърда и гората се сливаха и можеше да бъдат съзерцавани почти
небрежно.
Вятърът го дърпаше. К!сдра се извърна и изкрещя в ухото му:
- Виж Уирмбърг!
Ринсуинд бавно обърна глава, като внимаваше Кринг да продължи да
кротува върху драконовия гръб. Очите му, насочени в указаната посока,
съзряха невъзможно обърнатата планина, която стърчеше от гъсто залесената
долина съвсем като тромпет от каца с мъх.
